Постинг
18.08.2012 00:06 -
СИЛАТА НА БЕЗСИЛНИЯТ
Страх,пристъп на безконтролност,тъга и вина,бегли помисли за ненужни думи ,дишам дълбок чак гърдите ме болят,броя до 10 ,нали така казват възрастните”брой,преди да кажеш нещо”и аз броя,едно (не мога да те понасям,никога не знаеш какво точно искаш),две(писна ми все да съм не чулата),три(мразя ужасната ти физиономия на вечно неоправдан),четири(дори словосъчетанията на думите ти понякога не искам да разбера),пет(поведение граничещо с идиотски перфекционизъм ,за да излезеш ,сух от кофти ситуация),шест( треперещи устни –начинаещ невротик или просто слабак),седем(май не успяваш да се справиш с тест,дори не можеш да си признаеш,глупаво е да се бориш с по емоционални),осем(първо сигнално чувство за вина,но защо,кому е необходимо,повече от ясно е ,отказвам да се боря),девет(усмихвам се,сарказма е категоризиращият елемент ,но стига ли ти умственият потенциал за да го схванеш),10(очаквания,оф,забравих ,какви очаквания),живота не е очаквания,живота е мой,живота ми са моите правила,моите разбирания ,моите чувства,моите желания,да се съобразявам,единственият човек които заслужава съображения е детето ми,ехоооооооооо,къде отиваш ти,по добра съм от теб и много по силна,пътя ми е доста по чист умея да чистя,кльощава съм да, но нося и на бои и тъги и на вини,научих се да не гледам назад ,като кон с капаци,дали имам цел ,да ,имам ,но ти вече нямаш роля в моя сериал,временно пребиваваща съм,изгуби интереса ми,днес върна силата ми ,бях като пеперуда,бях счупила крилата си-сама,за да не избягам,днес ,днес се събудих ,много дълго сънувах розови сънища,днес вече съм конник,имам най-важното ,имам чест ,гордост,имам очи,все още имам и сърце,отне достатъчно дълго от времето ми в празни приказки,да ти подаря сълзи,никога,никога вече,какво губиш ли ,нищо, но аз печеля себе си,айде по правата и всеки да грабва живота в ръцете си,за да няма безсмислени словосъчетания,спорово и вини,дали има по добра от мен,има ,хиляди,милиони на брой ,дали има по слаб от теб ,не няма,смелостта не е борбата с вятърни мелници,смелостта е хъс да отстояваш това което обичаш и което дава смисъл на живота ти,когато липсва смисъла не е необходимо сам да го търсиш ,приемаш миналото като подарък,помниш само най-хубавото,пазиш само усмивките, всичко друго в попътното кошче за смет,слънцето пак ще изгрява,вятъра ще продължава да духа и аз винаги ще искам да го уловя,звездите винаги ще са си по местата и винаги ще гадая за какво си мислят,луната ще продължава да рисува странни картини с лъчите си,и аз ще се променям всеки ден малко по малко,но сърцето то винаги ще си остане такова тръпнещо детско сърце,но да се боря за твоето щастие,не ,стига вече ,достатъчно голям си за да се бориш сам,безплатен обяд няма ,дори дечицата знаят,аз си платих,много спечелих ,сега почвам да губя,а повярвай никакво намерение нямам такова,не обичам да губя нищо и никога,вече почти си обух маратонките,кроса ще се превърне в маратон и те съветвам не ме гони,вече не можеш да ме стигнеш,прекалено много спортна злоба има в мен,дали ще те боли,въобще не ме интересува,дали ще страдаш изборът ще си е само твой,моята вина свърши днес ,до тук,от тук насетне всичко съм си предплатила,дали съм те обичала,да обичах те-минало свършено време.Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
