Постинг
01.05.2011 09:32 -
ТЪГА
Автор: lunenlach31
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2075 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2011 12:52
Прочетен: 2075 Коментари: 4 Гласове:
3
Последна промяна: 01.05.2011 12:52
Тъгата ме обзема отново,дали е депресия,оф,май гледам прекалено много новини,не не е депресия истинска тъга смислена,усещам сърцето си препуска като конник с мисия .Почти като в кадър си спомням живота ми (не че е дълъг),но пък си имам спомени Първата целувка ,бях на три и половина-странно но я помня дори помня името на другарчето си- Илия.После влака едно много дълго пътуване ,спомням си как седях ме с братчето ми на масичката пред спалният вагон и пиехме чай.Киев –пристигнахме-купиха ми най прекрасната кукла.Щастливо детство изравяхме дупки в високия метър сняг и лягахме вътре смеехме се на звездите на Коми,кръщавах ме ги с страни имена,бяхме деца на гурбетчии,бяхме много щастливи деца.
Спомням си и първата покупка бях на шест,мама ми дала парички и написала на листче все едно мога да го прочета ,купих консерва домати,спомням си думичките и:Браво, Нинче знаеш ли какво си купила консерва направена в Пазарджик.Бях толкова горда че съм българка малкото ми мозъче правеше асоциации,не само че бащите ни работиха тук(много работлив народ сме почти наивно работлив) ами на всичко отгоре ние хранихме Руснаците с нашите домати -Български домати-бях горда много, много горда.После завръщането първо само аз при баба и дядо ,раздялата с родителите ми –ами не я приех страшно,те баба и дядо ме научиха да обичам поляните, обикаляхме различни места,първото ми качване на лифт ,първото ми лагеруване на палатка дядо викаше на местността „въшлива поляна”името ли предизвика или просто ми се бе случило бях с коса до кръста пълна с въшки,да му се не види на” въшливата поляна” ,но на това лагеруване хапнах най -прекрасната риба на жар.Отново гордост дядо ми показваше двореца на Фердинант и ми разказваше дълги истории,спомням си първата ми среща с Мадарският конник.Щъркела ми донесе още едно братче .Бяхме щастливо многочленно семейство,после всичко се завъртя някак кротко и монотонно,родителите ми подклаждаха всячески жаждата ми за пътуване,всяка седмица си имахме дестинация.
После както правят птичките аз се отделих от многочленното си семейство .
Сърчицето ми се раздели на две една мартенска сутрин,
най–щастливият ден в живота ми,държах в ръцете си смисълът на живота ми,звездата ми ,съвестта ми,любовта ми,толкова малко създание-значе що толкова много,моето дете ,моето прекрасно момченце,единственото живо същество заради което стискаш зъби и преминаваш през всеки ад.
Имала съм и тъжни моменти но кой ги няма(неминуемата раздяла с бащата на детето ми) ,
имала съм и страшни моменти(пътеката към болката е кратка,много трудно е да осъзнаваш че има човек които сам е избрал пътя на „бялата смърт”които обичаш толкова колкото себе си,и на които не можеш да помогнеш,
Коко казва „не мога-значи не искам”бих поспорила над това,аз исках ,но не успявах,три дълги години бяха нужни на малкото ми братче да разбере че това го убива,три дълги и страшни години, агония,сега,днес е чист,не смърка,не се боцка и не пуши ,но е заклеймен,бивш наркоман с хепатит C,благодарна съм на Бог-че е жив-урока той сам си го научи) .
И Коко, моя Коко, страна среща в сайт за запознанства,факт сме вече четвърта година,делим покрив,коричка хляб,щастие ,сълзи ,пътувания,тревоги всичко,абе живот ми си е направо цветен калейдоскоп.Та пишех за тъгата,еми тъга ,живота разделя седя и пиша с другото си братче,пак през нета както се пее в една песен”заминах дори в Германия”е той замина за Германия,България не успя да го задържи ,тя България май няма нужда от такива като него ,защо са и е на България ,умни и можещи,не и трябват ,а и те умните и можещите имат изисквания, не големи но изисквания,замислям се колко много хора около мене заминаха на гурбет,много работлив народ сме ама наивно работлив.
И тъй
безсловната пледоария на всеки един от нас дръзнал да остане, e:”Аз съм Българин”,боси голи и гладни но Българи,всеки ден се чудя какво ме спира тук ,може би неволен тик,а може би страх и така необременена от бремето,живея ,опс по скоро кретам,но пък какво ли ми трябва Белият кон си го имам,имам го почти на безценица 25години полусъни нощи,все го яздя сред поляни и спираме за почивки под буйните Искърски води,а после препускаме сред зелените Родопски балкани,
понякога се объркване и поемаме в незнайна посока ,катери ме дефилета и дишаме смело ,още път ни зове Ичера и Киошка пълна девственост,има много още да видя от тези красоти,чак когато ги пребродя педя по педя ,може би ще трябва да се сдобия с нов Бял кон,
само не знам дали ще ми стигне живота,пък какво толкова и само с това да остана и с него ще съм адски богата.
А тъгата еми тъга идва и си отива,учи или може би просто пази спомени,знам ли и аз..................................
Да се закрие Министерството на здравеопа...
На Коледа с Джендо, или защо путинофилит...
Здравният министър е тотално превъртял
На Коледа с Джендо, или защо путинофилит...
Здравният министър е тотално превъртял
настояще и хубави спомени...
Това е животът. Мешавица от добро и ЗЛО...
Кое ли ще повече, когато дойде краят, един Господ знае.
Ма и на него не му е до нас.
ТОЙ СИ ИМА ПО-ЕДРИ ГРИЖИ, А И НИЕ станахме ПОВЕЧЕ ОТ
МРАВКИТЕ...
поздрави:ок
Прави каквото трябва, да става каквото ще.
цитирайТова е животът. Мешавица от добро и ЗЛО...
Кое ли ще повече, когато дойде краят, един Господ знае.
Ма и на него не му е до нас.
ТОЙ СИ ИМА ПО-ЕДРИ ГРИЖИ, А И НИЕ станахме ПОВЕЧЕ ОТ
МРАВКИТЕ...
поздрави:ок
Прави каквото трябва, да става каквото ще.
2.
анонимен -
Здравей
28.05.2012 16:00
28.05.2012 16:00
И аз съм имал доста тъжни моменти, и честно да ти кажа макар че съм мъж съм отпускал душата и съм ронил сълзи по час и половина - насаме със себе си. Вероятно си нямаш идея колко отпуска това, колко добре се чувствам след това - на мен ми трябваха няколко семинара за около общо 1000-1200 лв. за да го разбера. Друго упражнение, което правя - заделям си цял ден само за себе си. Усамотявам се. Изключвам телефона си, не гледам телевизия, не отговарям на звънене на вратата си, не седя на компютъра - ей така оставам насаме със себе си - пълна изолация от всичко. Медитирам, правя дихателни упражнения, ако ми се доплаче плача, ако ми се дояде - ям и т.н. - на края на деня преобразяването е невероятно. Няма и следа от тъга. В теб разцъфва една любяща, мека тишина. Това упражнение съм го правил 4 поредни дни - пълна тишина - не трябва да говориш нищо с никой. Накрая сияех от щастие.
Има и едно друго упражнение, което още не съм го правил, но ми го хвалят доста - затваряш очи все едно си сляпа и така половин - един ден. Като ги отвориш резултатът е много приятен - поне така ми казаха.
Та успех. То щастието трябва да си го викаме. Не можем да правим едно и също всеки ден и да очакваме различни резултати - перифразирам мисъл на Айнщайн.
Най-приятния ден ти пожелавам.
цитирайИма и едно друго упражнение, което още не съм го правил, но ми го хвалят доста - затваряш очи все едно си сляпа и така половин - един ден. Като ги отвориш резултатът е много приятен - поне така ми казаха.
Та успех. То щастието трябва да си го викаме. Не можем да правим едно и също всеки ден и да очакваме различни резултати - перифразирам мисъл на Айнщайн.
Най-приятния ден ти пожелавам.
3.
анонимен -
p.s.
28.05.2012 16:04
28.05.2012 16:04
Когато си тъжна - не се бори с тъгата си - отпусни се, приеми я и тя ще изчезне. Но това трябва да се прави насаме със себе си - не трябва да има външни дразнители, като дете, съпруг, приятели, съседи и т.н.
цитирай
4.
анонимен -
Още нещо... :)
28.05.2012 16:09
28.05.2012 16:09
Открих, че едно от най-важните неща, за да се чувстваме щастливи е да приемаме напълно себе си със всичките ни недостатъци, т.е. да се чувстваме добре в кожата си когато сме сами. На първо място винаги поставяш себе си, защото със себе си трябва да живееш цял живот, на второ място поставяш съпругът ти, с него ще живеете около 50-70 години (колкото толкова), децата поставяш на трето място, когато родителите са щастливи, децата нямат никакви проблеми - и те се чувстват добре. След това поставяш всичко останало. Това е обикновена психология на щастието. И това научих на семинар.
цитирай
